Бозайници

Ленивец

Ленивецът е бозайник със средни размери, който живее в тропическите гори на Централна и Южна Америка. Принадлежи към семейства Megalonychidae и Bradypodidae, част от разред Pilosa. Повечето учени наричат тези две семейства подразред Folivora, а някои - Phyllophaga. Обикновено живее на дървета от вида Cecropia.

Ленивците са основно два вида – двупръсти и трипръсти. Отлично приспособени за дървесен начин на живот и хранене с растителна храна. Въпреки това, са всеядни. Могат да се хранят с насекоми, малки гущери и мърша, но менюто им се състои главно от пъпки на растения, плодове и листа. Листата са основната им храна, а те не са много добър източник на енергия и хранителни вещества, а и не се смилат лесно. Затова пък ленивците имат много голям, специализиран и бавно действащ стомах с много части, в които симбиотичните бактерии разграждат жилавите листа.Около две трети от теглото на добре нахранения ленивец е теглото на стомаха и съдържанието в него, а храносмилателният процес може да отнеме дори месец, за да завърши напълно. Поради това, че листата доставят малко енергия, ленивецът трябва да си разработи мерки, чрез които да пести енергия. Една от тях е много бавен метаболизъм. По-малко от половината от този, който е необходим за размера му. Освен това ленивецът поддържа не особено висока телесна температура – 30-34 градуса по Целзий и още по-ниска, когато почива. А и може да спи без проблем по 18 часа.

 Птицечовка

 Птицечовката е едно от най-странните животни на планетата. Тя е плаващ бозайник, който се среща само в източната част на Австралия. Обитава ледено студени планински потоци. Тя снася яйца и храни малките си с мляко. Живее в дълбоки тунели под земята, където снася яйцата си в гнездо. Човката на птицечовката не е като на птиците, а по-мека и много чувствителна. Птицечовката се храни с ларви, червеи, гъсеници и дребни безгръбначни. Тя живее основно във водата и е много добър плувец. Има шип на задните си крака, който при мъжките екземпляри става отровен по време на размножителния период.

Вирджински опосум

 Вирджинският опосум е единственият торбест бозайник, разпространен в Северна Америка на север от реката Рио Гранде. Видът е разпространен в Централна и Северна Америка на изток от Скалистите планини от Коста Рика до южните части на канадската провинция Онтарио. През 1910 г. е привнесен в Калифорния и се разпространява по дълга ивица покрай тихоокеанското крайбрежие. Днес той продължава да разширява своя ареал на разпространение в северна посока

.Тялото му е сравнително набито и тежко с дължина 50 - 90 см, дължина на опашката 21- 47 cm. Мъжките екземпляри са по-едри и тежки от женските и са с тегло 0,8 - 6,4 kg, докато женските са с тегло 0,3 - 3,7 kg. Муцуната е удължена и остра и снабдена с дълги мустаци. Ушите са сравнително къси, голи, черни със светли върхове. Краката са сравнително къси – с по пет пръста. Вирджинският опосум е всеядно животно. Голяма част от менюто му е съставена от насекоми и други безгръбначни, мърша. Хранят се и с растителна храна като зърнени култури, плодове, гъби.Периодът на размножаване на вирджинските опосуми е дълъг и продължава от януари-февруари до юни-юли. След чифтосване женската става агресивна и пропъжда мъжкия. Оплождането се извършва във флопиевите тръби на двете матки. След около 24 часа оплодените яйцеклетки попадат в матката. Не се образува плацента, а ембрионът се залавя от стените на матката. Бременността продължава 12 - 13 дена. Раждат се от 5 до 23 малки.